А десерт?
Обяд. Малкият старателно отделя пилето от ориза с думите "Аз не обичам месо!" Добре, мисля си аз, явно коефициентът на полезно действие на месото е нисък, тъй като е жилаво, а пък децата имат нужда от енергия за други неща. Умен е малкият, ще стане човек, макар и вегетарианец! Те децата ги усещат тия работи, тъй като са по-близо до природните си нужди. Пет часа по-късно го заварвам в купата със сварено месо, приготвено за супа. Дъвчи мръвка, издавайки одобрителни звуци. Ето, знаех си аз, че е умен! - пак си мисля аз с противоречива майчинска логика. Само умните хора си променят мнението. Сигурна съм, че това е вярно, защото съм го чела някъде като Фейсбук статус. - От пазара ли е? - задава най-важния си въпрос малкия - Това е същото месо, което днес не яде с ориза. Искаш ли сега? - Искам - изпълва ме с гордост малкият Гледам с умиление как изяжда цяла чиния. Довършва си вечерята с порция тиквеник и с въпроса "Мамо, довечера нали пак ще ядем?" ...