Татко
Минаха 5 години, откакто загубих баща си. Човекът, когото цял живот опитвах да впечатля. Все още опитвам. Тъжното е, че най-яркият ми спомен за него е от деня, в който той умря. Всеки глупав детайл от този ден е запечатан в мозъка ми - обаждането, шофьорът на такси, лицата на хората по улицата и в чакалнята на болницата, докторът и неговата диагноза, болничната стая, миризмата на лекарства и отчаяние, абсурдът да виждам баща си в това легло, и очите му. Той знаеше. А аз отказвах да знам. Напълно неспособна да приема ситуацията, аз просто стоях до леглото му с безполезна бутилка вода в ръка. Не исках да го докосвам, защото би означавало сбогуване. Във филмите хората умират единствено след като им държат ръката и им кажат, че могат да си отидат в мир. Ако това се случваше наистина, никой никога нямаше да умира. Не можеш просто да се сбогуваш с баща си. Той се справи със ситуацията така, както го правеше винаги - бидейки практичен. - Иди в къщи и вземи храната от хладилника