Posts

Showing posts from May, 2014

История с асансьор, хлебарка и Енио Мориконе

През годините съм имала много сблъсъци с хлебарки. Някои бяха шумни и драматични, други - тихи и хладнокръвни, но всяка от тях остави незаличими следи в лишената от хлебарки мислена вселена, която се опитвам да обитавам. Една от тези срещи, обаче, ще остане завинаги запечатана в съзнанието ми, докато умра или достигна тази върховна форма на блаженство, наречена Алцхаймер. Заключих вратата след себе си и натиснах бутона за асансьора, броейки секундите. Нужни са точно 34 секунди, за да пристигне на моя етаж - време, обикновено достатъчно да си преровя чантата, осъзнавайки, че съм си забравила я портмоне, я телефон, да изтичам обратно в къщи, да заключа отново и да заема позиция пред асансьора с отегчено изражение, сякаш съм стояла там през цялото време. Не за пред някой специално, а за пред Вселената като цяло, давайки и да разбере, че можеше и да съм чакала през всичките тези 34 секунди, вместо да тичам напред-назад, и че това би било страшно отегчително. Асансьорът пристигна