Приказките, в които не вярваме
Както при повечето родители, така и при мен трудностите около отглеждането на дете не се състоят в шиене, лепене и други ремонтни дейности по наличния инвентар. Е, поне в повечето случаи. Драмата идва предимно в моменти, когато трябва да избирам дали да го запозная с реалността в суровия и вид, за да го подготвя донякъде за сблъсъка му с нея, или пък да поддържам онзи идеалистичен детски свят, в който злото се наказва, лъжите се нуждаят от ортопедични обувки, принцесите не умират в катастрофи, трудът се възнаграждава подобаващо, ябълките ги крадат жар птици, а не съседските пишлемета и т.н. Дали да го направя предубеден, мнителен и пригоден, или да го оставя такъв, какъвто си е – жизнерадостен оптимист и идеалист, пък после светът да се оправя с него. Или пък той да оправи света... Замислих се защо така усърдно караме децата си да четат приказки, в които сами не вярваме. Защо искаме от тях да са добри и самоотвержени, когато ние самите заклеймяваме подобни хора като луди, глупави или