История с охлюв
Осъзнах грешката си в секундата, в която взех охлюва в ръката си. Какво, по дяволите, си мислех? Не можеш да имаш шест годишно дете и охлюв едновременно. Всичко започва невинно и забавно, особено когато чуваш неща от сорта на "Хапе ли?" и "По-бързо да се прибираме, за да не го грабне някоя птица от ръката ти!" На ума ми беше да отговоря, че ако съществуваха птици, достатъчно смели да направят такова нещо, то този охлюв определено щеше да умее да хапе, но сарказмът не е добра идея в комуникацията с деца. Така че просто оставих сина си да тича в кръгове около мен, опитвайки се да ме предпази от евентуалните охлювни похитители. Както казах, всичко започва невинно. - Лош охлюв! Лош! - чух го да вика пет минути по-късно на балкона, където бяхме устроили нещо като гнездо от трева в една кутия. И под "ние" имам предвид себе си. - Мамо, тоя охлюв не слуша и се опитва да избяга! - възмути се малкия, сочейки обвинително охлюва с пръст. - Брей, хич