История с охлюв

Осъзнах грешката си в секундата, в която взех охлюва в ръката си. Какво, по дяволите, си мислех? Не можеш да имаш шест годишно дете и охлюв едновременно.

Всичко започва невинно и забавно, особено когато чуваш неща от сорта на "Хапе ли?" и "По-бързо да се прибираме, за да не го грабне някоя птица от ръката ти!"

На ума ми беше да отговоря, че ако съществуваха птици, достатъчно смели да направят такова нещо, то този охлюв определено щеше да умее да хапе, но сарказмът не е добра идея в комуникацията с деца. Така че просто оставих сина си да тича в кръгове около мен, опитвайки се да ме предпази от евентуалните охлювни похитители. Както казах, всичко започва невинно.

- Лош охлюв! Лош! - чух го да вика пет минути по-късно на балкона, където бяхме устроили нещо като гнездо от трева в една кутия. И под "ние" имам предвид себе си.

- Мамо, тоя охлюв не слуша и се опитва да избяга! - възмути се малкия, сочейки обвинително охлюва с пръст.

- Брей, хич не му личеше, че ще е непослушен, когато го взимах. - преглътнах саркастичната си забележка отново и вместо това го контраатакувах с въпрос:

- Как да те чуе, като няма уши?

Обичам тези моменти на тишина, когато зъбните колелца в главата му почват да проскърцват. Не ви съветвам, обаче, да опитвате това, освен ако не сте напълно подготвени да отговаряте на всички въпроси, свързани с биологията, генеалогията и местообитанието на охлювите, както и на нескончаемия (и незадължително свързан с темата) въпрос "Защо?".

Може да започне със "Защо има четири очи?", но рано или късно се стига до "Защо има облаци в небето?" и "Защо баба е на гробищата?". Много зависи докъде сте готови да стигнете, когато започнете да отговаряте на серията от "Защо?"-та.

Според мен, това е основната причина за това, че децата не знаят разни неща. Не можеш да им обясниш едно нещо, ако не можеш да им обясниш ВСИЧКО, при това едновременно. А аз отдавна се отказах от тази битка, защото съм последният човек, който има някаква идея за смисъла на живота. А и на смъртта, като сме почнали, освен факта, че бихме обитавали една доста претъпкана планета, ако не съществуваше.

- Мамо, защо го взе този гаден охлюв в къщи?

- Защото смятах, че ще ти е интересно да го наблюдаваш и това ще те научи да бъдеш отговорен и да се грижиш за друго живо същество. И че след няколко дни ще осъзнаеш, че охлюва трябва да живее сред природата и щяхме да го пуснем навън заедно и да си щастлив, че си постъпил правилно. Това, а и фактът, че се надявах на 5 минути спокойствие. - премълчах си аз.

Какво ли си въобразявах..