Short stories from life

Както при повечето родители, така и при мен трудностите около отглеждането на дете не се състоят в шиене, лепене и други ремонтни дейности по наличния инвентар. Е, поне в повечето случаи. Драмата идва предимно в моменти, когато трябва да избирам дали да го запозная с реалността в суровия и вид, за да го подготвя донякъде за сблъсъка му с нея, или пък да поддържам онзи идеалистичен детски свят, в който злото се наказва, лъжите се нуждаят от ортопедични обувки, принцесите не умират в катастрофи, трудът се възнаграждава подобаващо, ябълките ги крадат жар птици, а не съседските пишлемета и т.н. Дали да го направя предубеден, мнителен и пригоден, или да го оставя такъв, какъвто си е – жизнерадостен оптимист и идеалист, пък после светът да се оправя с него. Или пък той да оправи света... Замислих се защо така усърдно караме децата си да четат приказки, в които сами не вярваме. Защо искаме от тях да са добри и самоотвержени, когато ние самите заклеймяваме подобни хора като луди, глупави или

Такси. Падна ми се един от тези шофьори, които се чувстват длъжни да влязат в емоционална връзка с клиента си. Този не само се е подготвил с широк спектър от теми, ами и е от старата генерация, обръгнали в общуването, с разнообразни похвати за повдигане на настроението (подмятане на „Ха-ха!“ в ключови моменти, „нали така?!“ и поглед в огледалото в търсене на съпричастност, и „както и да е!“, когато очевидно темата не срещне очакваната реакция). Водя си записки: - А, ето ви и вас! Къде отиваме, аз не знам къде отивам, ха-ха! Аа-а, Владиславово! Къде там, на пазара ли? Абе, ще трябва да го изтърпим тоя, нали така?! (по повод камиона пред нас) Както и да е! Аа-а-а, ЧРД на Христо Ботев! Той, даваха по телевизията едно предаване, имало различни теории, сега представят, дето са го застреляли, нали, ама така де! Тогава събрали някакви пари от спонсори, от тоз-оня, за две хиляди ли, четири хиляди ли пушки и такова, ама на, парите изчезнали, ха-ха, нали?! (бърз поглед в огледалото, драмат