Само хляб!
Големият ден дойде. Време беше да изпратя малкото си момче за първи път сам навън (което ще рече, че трябваше да се купи хляб, а аз бях изморена достатъчно, за да подтисна майчинските си инстинкти). Естествено, това беше предшествано от подробни инструкции за: - как да използва асансьора и бутоните - как да пресече улицата - как да чака търпеливо на опашката в магазина - какъв хляб да вземе И НИЩО ДРУГО!! - как да даде парите на продавачката, вместо да краде - как да изчака за рестото и да го прибере в джоба - как да се придвижи наобратно с торбата и парите - как да използва асансьора за нагоре - как да избягва кучета - какво да прави, ако срещне непознат - какво да прави, ако срещне някой от съседите - как да действа в случай на земетресение, пожар, наводнение, торнадо, или ако срещне животни, избягали от зоологическата или инкасаторката за водата Да речем, че въображението на една майка е по-голямо от на всеки друг, когато е за лоши неща. Та, тича