Само хляб!

Големият ден дойде. Време беше да изпратя малкото си момче за първи път сам навън (което ще рече, че трябваше да се купи хляб, а аз бях изморена достатъчно, за да подтисна майчинските си инстинкти).

Естествено, това беше предшествано от подробни инструкции за:
- как да използва асансьора и бутоните
- как да пресече улицата
- как да чака търпеливо на опашката в магазина
- какъв хляб да вземе И НИЩО ДРУГО!!
- как да даде парите на продавачката, вместо да краде
- как да изчака за рестото и да го прибере в джоба
- как да се придвижи наобратно с торбата и парите
- как да използва асансьора за нагоре
- как да избягва кучета
- какво да прави, ако срещне непознат
- какво да прави, ако срещне някой от съседите
- как да действа в случай на земетресение, пожар, наводнение, торнадо, или ако срещне животни, избягали от зоологическата или инкасаторката за водата
Да речем, че въображението на една майка е по-голямо от на всеки друг, когато е за лоши неща.

Та, тича той навън, а аз тичам към балкона, очаквайки да видя как малкото ми момченце го сгазва кола, докато го преследват глутница кучета, тигър, сексуален насилник и леля Мара от шести вход. Вместо това виждам как пресича улицата на път към магазина. Внезапно се спира, обръща се и ми маха, крещейки с пълно гърло:

- Мамоооо, забравих парите!

Споменах ли, че ми махаше с двата лева в ръката си? Според него монетите са пари и парите са монети, а банкнотите са някакви тъпи хартийки. Не съм го осветлявала по въпроса с напълно користни цели - за да мога да прибирам всичките му парични доходи от родата на панаира на село, без излишни драми и без да се налага да се прибираме с една бала захарен памук.
Прибира се, тичайки, а аз му обяснявам как трябва да даде банкнотата на продавачката, а тя в замяна ще му даде хляб И някакви монети.

- Наистина ли?!

Можех да видя в очите му огромното поле от възможности, ширналото се изведнъж пред него. В 99% от тях присъстваха дъвки, бонбони и купища монети по джобовете му.

- Само хляб! - секнах го аз

Изхвърча обратно по стълбите, а аз се върнах на балкона, за да наблюдавам малкото си, вече пораснало момче, което се оправяше само на най-страшното място на света - навън.

Published - http://www.parentland.bg/nai-strashnoto-miasto-na-sveta/

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Екзалтиран таксиджийски монолог и Христо Ботев

Такси. Падна ми се един от тези шофьори, които се чувстват длъжни да влязат в емоционална връзка с клиента си. Този не само се е подготвил с широк спектър от теми, ами и е от старата генерация, обръгнали в общуването, с разнообразни похвати за повдигане на настроението (подмятане на „Ха-ха!“ в ключови моменти, „нали така?!“ и поглед в огледалото в търсене на съпричастност, и „както и да е!“, когато очевидно темата не срещне очакваната реакция). Водя си записки: - А, ето ви и вас! Къде отиваме, аз не знам къде отивам, ха-ха! Аа-а, Владиславово! Къде там, на пазара ли? Абе, ще трябва да го изтърпим тоя, нали така?! (по повод камиона пред нас) Както и да е! Аа-а-а, ЧРД на Христо Ботев! Той, даваха по телевизията едно предаване, имало различни теории, сега представят, дето са го застреляли, нали, ама така де! Тогава събрали някакви пари от спонсори, от тоз-оня, за две хиляди ли, четири хиляди ли пушки и такова, ама на, парите изчезнали, ха-ха, нали?! (бърз поглед в огледалото, драмат
Read more

Казан за ракия

Често в смесени компании при разговори за раждане, мъжете вадят като скрит коз казармата. Подобни съмнителни аналогии може да изпляска на масата само мъж, който не е варил ракия. Казанът в нашето село (а и вярвам – в кое да е друго) има атмосферата на родилен дом, пред който нервно пристъпят от крак на крак сурови селски мъже, чакащи първото си отроче. Макар да минават през този ритуал всяка година, напрежението е еднакво всеки път – ще стане ли ракията, колко кила ще е, ще си има ли всички пръстчета на ръцете и краката? Тук граждани няма. На казана, дошлите от града се връщат моментално към селските си корени и стават сина или внука на бай Еди-си-кой, дето се знаете от малки. Станали сме рано, в шест часа сутринта, за да можем да подраним за часа си в девет. За казан никой никога не закъснява. Мъже влизат и излизат, идват и заминават, но винаги остава едно постоянно ядро от 5-6 човека, които са на „смяна“ в момента. На алеята паркират лъскави коли и очукани пикапчета. Разтоварват
Read more

Приказките, в които не вярваме

Както при повечето родители, така и при мен трудностите около отглеждането на дете не се състоят в шиене, лепене и други ремонтни дейности по наличния инвентар. Е, поне в повечето случаи. Драмата идва предимно в моменти, когато трябва да избирам дали да го запозная с реалността в суровия и вид, за да го подготвя донякъде за сблъсъка му с нея, или пък да поддържам онзи идеалистичен детски свят, в който злото се наказва, лъжите се нуждаят от ортопедични обувки, принцесите не умират в катастрофи, трудът се възнаграждава подобаващо, ябълките ги крадат жар птици, а не съседските пишлемета и т.н. Дали да го направя предубеден, мнителен и пригоден, или да го оставя такъв, какъвто си е – жизнерадостен оптимист и идеалист, пък после светът да се оправя с него. Или пък той да оправи света... Замислих се защо така усърдно караме децата си да четат приказки, в които сами не вярваме. Защо искаме от тях да са добри и самоотвержени, когато ние самите заклеймяваме подобни хора като луди, глупави или
Read more