Бъдеща свекърва

Дори и в дебелите книги да имаше подробно упътване с точните дати за събития, които една майка трябва да преглътне, не мисля, че бих могла да се подготвя психически за тях.

„На шест години и пет месеца пуснете сина си сам до магазина. На 7г. и 3м. ще установите, че друго дете не харесва вашето. На 7г. и 4м. ще чуете за първи път „Няма пък!“ и „Предпочитам да вечерям сам“. На 8г. и 2м. ще му звъннете по телефона и ще чуете „Сега бързам, мамо, не мога да говоря!“. На 8г. и 9м. ще чуете за първи път шокиращият за вас сигнал заето. Неприемливо е в този случай да кажете: „Ама как така заето? Нали този телефон аз съм му го купила и аз го плащам? С кого разговаря, който да е по-важен от майка му?“

За момичета извадете по шест до осем месеца от посочените дати.

Дори една такава книга не би могла да ме подготви и за събитията от романтично естество, за които е тази история.

Мия чинии. Да, знам, че всяка моя история започва така, но това е само с цел да се самоизтъкна, а и защото е вярно. Просто миенето на чинии не изисква упражняването на мозъчна дейност, а слуховият ми и говорен апарат са изцяло на разположение на детето и събитията около него.

Та, мия чинии. Синът ми, седем годишен по това време, подскача нервно из къщи и снове от терасата към кухнята и обратно.

- Излизай да играеш – чета му мислите аз.

- Е, добре – снизходително се съгласява той с изражение на дългогодишен покер играч.

Излиза с уговорката да играе на паркинга, без да напуска стандартния периметър на майчински поглед с леко далекогледство. Долу виждам да се розовее момиченцето на съседката.

Съседи отскоро са ни млада жена и двете и деца – момиченца на две и пет години, от ромски произход, спретнати, чисти, и винаги облечени в розово, за да опровергаят момчешките си подстрижки. Благодарение на недискретната вентилация в банята, ми се е налагало многократно да проверявам дали в къщи не се е вмъкнала цяла тумба крадци, но винаги се оказва, че съседката пере детски дрешки, под съпровода на уютна детска глъч и кикотене. Винаги усмихнати, когато ги срещахме навън, и с неизменните дъвки и близалки, правещи усмивките им още по-лъщящи.

Когато надниквам от терасата, синът ми вече е назначен за “Ти ще си таткото!”, а петгодишната госпожица се разпорежда подобаващо, като всяка по-отракана съпруга. Тика в ръцете му една розова кукла, а той, типичен мъж, пристъпя неловко от крак на крак, мига на парцали, и чака подробни упътвания за това какво и как да прави с бебето. Влязла напълно в ролята си на свекърва, ги подслушвам още няколко минути, преди да се върна към чиниите. Нали съм си деликатна, давам им половин час, преди да надникна отново. Паркингът – празен, децата – изчезнали, а куклата - захвърлена на една пейка.

“Кога се запознаха, кога се взеха, кога изостави майка си заради нея!” - възмущавам се, чакайки съседката да ми отвори вратата.

- Моя да е при вас? – стандартен поздрав между съседи

- А, не. Аз пратих моята до магазина. Дали не е отишъл с нея? – гледа ме притеснено, докато бърше мокрите си ръце.

Обръщам се, само за да ги видя двамата, ухилени до ушите и омазани до същите със сладко, да се връщат от магазина. Малката ми се усмихва лъчезарно с блестящата си ромска усмивка, мечта на всеки зъболекар.

- Мамо, пък ние сме гаджета – обявява той гордо, а тя ме гледа предизвикателно, вече иззад гърба му. Местя поглед към него.

- А ти знаеш ли какво е “гадже”?

- Не. Но ние сме гаджета. Нали? – поглежда въпросително не нея, а мен.

Обмислям набързо всички варианти и решавам, че съседска снаха, която мога да подкупвам със сладко, е съвсем приемлив вариант. Вярно, че го отвлече, но пък това сигурно е единственият случай, в който похитителят е върнал похитеният на майка му, че и му купува близалка.

- Добре. Марш навън, че имам да мия чинии!

Един ден съседите ни неусетно напускат квартирата си и живота ни. И докато аз тъгувам по загубената първа любов на сина ми, той дори не забелязва. Сменя няколко „гаджета“, опитвайки различни тактики – директни комплименти, сближаване с бабата на момичето, съвместни интереси на детската площадка. Предвид възрастта и съответната незаинтересованост на седемгодишните момиченца, най-успешен се оказва подходът, при който той има гадже, а то дори не подозира за него. Засега това устройва всички ни, особено мен. Когато навърши мъжко пълнолетие на 35 години, да прави каквото иска!

Published - http://www.maikomila.bg/